Предприемач е Нено Димитров. Голям е ентусиазмът на учители, ученици, жители – всеки помага с каквото може. За по – малко от година училището е построено. Изправя се то бяло, красиво и голямо на западния склон – най -красивата и най-голяма сграда – гордостта на селото. На 1 март 1925 г. става неговото официално откриване.

На следващата година се открива и втори/шести/прогимназиален клас. Директор е Величка Радушева, а учители Димо Зафиров, Пенчо Върбанов, Ганка Воденичарова. През учебната 1927/1928 г. прогимназията е закрита. Отново е открита 1931 г. с учители: Петър Славов – бивш инспектор, Цветана Ненкова и Теодора Тодорова и двете от Шумен. На 1 декември 1933 г. е отбелязан още един успех: Открит е трети/седми/ прогимназиален клас и тя става пълна. Като преподаватели през 1936/1937 г. са работили: Роза Любомирска /в последствие Стойкова/ и Димитър Стойков. Това са учителите с широка култура , с много добра педагогическа и методическа подготовка. Те създават висок авторитет на училището, работят всеотдайно за интелектуалното израстване на населението. През 1939 г. Димитър Стойков става директор. Учителският състав почти не се променя. В прогимназията се учат и деца от селата Заветно и Росина. Важен момент в неговата дейност е откриването на трапезария, в която се хранят 115 деца. Причината за откриването и е записал в летописната книга: „След медицински преглед бе установено, че 80% от учениците имат увеличени сливици и лимфни жлези, което е в следствие на слаба храна и лоши жилищни условия”. Това било причина учителският колектив да помисли за подобряване на условията и да открие трапезарията. Една от стаите пък е обзаведена за общежитие на 18 – те момичета от с. Росина. Според училищния правилник учебната година започва с водосвет и молебен. Учебната 1941 г. започнала едва на 3 ноември поради масова епидемия от детски паралич. Тежка била и зимата на 1942 г. и Коледната ваканция продължила до 5 февруари. В същата година се създава и „ Дружество за защита на децата” под ръководството на Роза Стойкова. Интересен факт представлява и решението на педагогическия съвет: училището от 23 февруари 1943 г. се именува на името на големия български революционер – Георги Стойков Раковски. Тежки са следвоенните години. Въведена е купонна система. Доста ученици са материално затруднени. На най – нуждаещите се ученици са раздавани обувки. Записани са в летописната книга имената на 40 ученика. Директор от 1944 -1952 г. е Нено Узунов, а от 1952 – 1967 г. длъжността заема Бинчо Добрев Бинев. През 1952 г. в летописната книга е записано: „ Класовете са многолюдни. Недостига една класна стая. Налага се един клас да учи след обяд. Не може и да се мисли за нова училищна сграда. В селото има да се решават толкова много задачи.” През учебната 1959/1960 г. за първи път е открит към училището VIII клас. За директор през 1969 г. е назначен Цонко Стоянов – възпитаник на училището, един от първите преподаватели с висше образование. От 1969/1970 г. новият директор е Славчо Грудев. В училището се чувства остра нужда от класни стаи. Важно място в неговата дейност е построяването на нова училищна сграда. Строежът започва на 4 септември 1972 г. Ученици, учители и родители не жалят своя труд, за да може час по – скоро да започна учебните занятия в нея. 22 март 1976г. е щастлива година за всички жители на селото. Открита е новата триетажна слънчева сграда на училище „Георги Стойков Раковски”. Учители и ученици посрещат скъпи гости, сред които е и тогавашният министър на народната просвета Ненчо Станев. Сградата е с много добра материално – техническа база: парно отопление, столова, работилница, библиотека, физкултурен салон. Учат 160 деца. Учителският колектив е от 18 учители. Директор от 1981 – 1987г. е Живка Бойчева. Въведена е целодневна организация на обучение като сполучлива и резултатна форма за учебно – възпитателната работа. Училището се утвърждава и като районна школа по физическа култура, то е на челно място в тази област за целия район. На учениците се осигуряват евтина закуска и обяд. Работят учителите: Цонко Стоянов, Шукрие Мустафова, Дечо Дечев, Емилия Николова, Стоянка Димитрова, Донка Стоянова и други. През 1983 г. се чества 80 години от основаването на училището. За добра учебно – възпитателна дейност то е наградено с орден „Св. Св. Кирил и Методий” I степен. От 1987 – 1993 г. Славчо Грудев отново е директор. Вариантът на обучение е променен – учебните часове се провеждат в самостоятелен блок преди обяд, след обяд, занималня. На 24 май 1993г. е отбелязана 90 годишнината на училището. Поради ограничени финансови възможности на юбилейното тържество не е дадена широка гласност. Присъстват: бивши колеги, служители, гости от кметството и общината. От 1996 г. за директор е назначена Стилиана Димитрова, която изпълнява и в момента тази длъжност. За периода 1997 – 2000 г. временно изпълнява длъжността директор – Шукрие Мустафова. Съществуващите полуинтернатни групи са закрити от община Лозница. Броят на учениците в прогимназиален етап намалява и учителите работят в слети паралелки. През 2003 г. е чествана 100-годишнина от училищното образование в село Голямо ново. Празникът е тържествено организиран в читалището на селото. Присъстващите гости са много – бивши директори, бивши учители, бивши възпитаници, ученици и родители. През 2008 г. училището преминава на делегиран бюджет и става второстепенен разпоредител на финансовите средства. През годините от 2000 до 2015 г. броят на учениците варира между 110 и 139. Това налага увеличаване на учителите – от 10 учители през 2003 г. днес работят 15 учители както следва: Стилиана Димитрова – директор, Весиле Бейтула – заместник – директор, Есенгюл Якубова – учител в подготвителна група, Даниела Петрова – ст. начален учител, Росица Петрова – начален учител, Емине Селимова – начален учител, Наиле Шафкиева– ст. учител по БЕЛ, Маринела Стоичкова – ст. учител по биология и здравно образование, Емил Илиев – ст. учител по ФВС, Борислав Савов – ст. учител по история и цимилизации и психолог, Даниела Ангелова – учител по математика, Гергана Бачева – логопед и ресурсен учител,Теодора Томова – учител ЦДО в начален етап, Ахмед Ахемдов – учител ЦДО в начален етап, Яна Василева – учител ЦДО в прогимназиален етап. Училищната политика е насочена към повишаване на качеството на обучението чрез: 1. Повишаване на мотивацията за учене на учениците. 2. Разкриване на групи за ЦДО, които да обхващат учениците в свободното им време. 3. Подобряване на комуникацията на български език на децата от ромския етнос. 4. Обхващане на учениците в разнообразни извънкласни дейности в свободното им време. 5 . Разработване на проекти за допълнително финансиране. 6. Участие в национални, международни и др. конкурси за рисунка, есе и др. През 2013 г. е чествана 110-годишнина на училището. Организиран е грандиозен празник в училището и празничен концерт в Младежки дом – Търговище. Днес гордост на училището са неговите възпитаници- 5 кандидати на науките, 2 писатели, лекари, учители, инженери.