За Училището – история

За нашето училище

ИСТОРИЯ НА УЧИЛИЩЕТО

Старото училище

Българското училище е отворено за първи път през 1903/1904 г. като частно начално училище, а през 1904 става държавно.

Последното се е помещавало в една стая в сегашния двор на Желязко Янков Ангелов. На другата година училището се е преместило в селския хамбар, който се намирал пред бившата селска фурна, под църквата. Първата учителка била Кeрушка Спиридонова от гр. Шумен.

В периода от 1904 до1918 г. са учителствали Миньо Трифонов, Димо Зафиров, Жечка Пагоева, Мария Ст. Баръмова, Ст. Стоянова, Р.Стоянова, Петър Желязков, Жечка Желязкова, Петър Савадчиев, С. Савадчиева, Стефан Костов, Невена Илиева, Мила Николова, Руска Стефанова. Българското училище е отворено за първи път през 1903/1904 г. като частно начално училище, а през 1904 става държавно. Последното се е помещавало в една стая в сегашния двор на Желязко Янков Ангелов. На другата година училището се е преместило в селския хамбар, който се намирал пред бившата селска фурна, под църквата. Първата учителка била Кeрушка Спиридонова от гр. Шумен. В периода от 1904 до1918 г. са учителствали Миньо Трифонов, Димо Зафиров, Жечка Пагоева, Мария Ст. Баръмова, Ст. Стоянова, Р.Стоянова, Петър Желязков, Жечка Желязкова, Петър Савадчиев, С. Савадчиева, Стефан Костов, Невена Илиева, Мила Николова, Руска Стефанова. За кратко през 1914 г. училището бива закрито от окръжния училищен съвет по липса на хигиенично помещение. През учебната 1919/1920 г. в летописа на училището е записано още едно име – на учителя Пенчо Върбанов. От 1922 г. е главен учител. Като такъв е записал в летописната книга: „През 1924/1925 г. се открива непълна прогимназия с първи/пети/ прогимназиален клас”. За учителка е назначена Събка Маркова от Попово. Много са възпитаниците на Пенчо Върбанов, защото работи в продължение на 35 години – до последните дни от живота си – 1956 г. Броят на децата се увеличава с всяка изминала година. Все по – тясно и непригодно става училището. Нараства необходимостта от построяване на училищна сграда. На 1 април 1924 г. е направена първата копка.

Училището днес

Предприемач е Нено Димитров. Голям е ентусиазмът на учители, ученици, жители – всеки помага с каквото може. За по – малко от година училището е построено. Изправя се то бяло, красиво и голямо на западния склон – най -красивата и най-голяма сграда – гордостта на селото. На 1 март 1925 г. става неговото официално откриване.

На следващата година се открива и втори/шести/прогимназиален клас. Директор е Величка Радушева, а учители Димо Зафиров, Пенчо Върбанов, Ганка Воденичарова. През учебната 1927/1928 г. прогимназията е закрита. Отново е открита 1931 г. с учители: Петър Славов – бивш инспектор, Цветана Ненкова и Теодора Тодорова и двете от Шумен. На 1 декември 1933 г. е отбелязан още един успех: Открит е трети/седми/ прогимназиален клас и тя става пълна. Като преподаватели през 1936/1937 г. са работили: Роза Любомирска /в последствие Стойкова/ и Димитър Стойков. Това са учителите с широка култура , с много добра педагогическа и методическа подготовка. Те създават висок авторитет на училището, работят всеотдайно за интелектуалното израстване на населението. През 1939 г. Димитър Стойков става директор. Учителският състав почти не се променя. В прогимназията се учат и деца от селата Заветно и Росина. Важен момент в неговата дейност е откриването на трапезария, в която се хранят 115 деца. Причината за откриването и е записал в летописната книга: „След медицински преглед бе установено, че 80% от учениците имат увеличени сливици и лимфни жлези, което е в следствие на слаба храна и лоши жилищни условия”. Това било причина учителският колектив да помисли за подобряване на условията и да открие трапезарията. Една от стаите пък е обзаведена за общежитие на 18 – те момичета от с. Росина. Според училищния правилник учебната година започва с водосвет и молебен. Учебната 1941 г. започнала едва на 3 ноември поради масова епидемия от детски паралич. Тежка била и зимата на 1942 г. и Коледната ваканция продължила до 5 февруари. В същата година се създава и „ Дружество за защита на децата” под ръководството на Роза Стойкова. Интересен факт представлява и решението на педагогическия съвет: училището от 23 февруари 1943 г. се именува на името на големия български революционер – Георги Стойков Раковски. Тежки са следвоенните години. Въведена е купонна система. Доста ученици са материално затруднени. На най – нуждаещите се ученици са раздавани обувки. Записани са в летописната книга имената на 40 ученика. Директор от 1944 -1952 г. е Нено Узунов, а от 1952 – 1967 г. длъжността заема Бинчо Добрев Бинев. През 1952 г. в летописната книга е записано: „ Класовете са многолюдни. Недостига една класна стая. Налага се един клас да учи след обяд. Не може и да се мисли за нова училищна сграда. В селото има да се решават толкова много задачи.” През учебната 1959/1960 г. за първи път е открит към училището VIII клас. За директор през 1969 г. е назначен Цонко Стоянов – възпитаник на училището, един от първите преподаватели с висше образование. От 1969/1970 г. новият директор е Славчо Грудев. В училището се чувства остра нужда от класни стаи. Важно място в неговата дейност е построяването на нова училищна сграда. Строежът започва на 4 септември 1972 г. Ученици, учители и родители не жалят своя труд, за да може час по – скоро да започна учебните занятия в нея. 22 март 1976г. е щастлива година за всички жители на селото. Открита е новата триетажна слънчева сграда на училище „Георги Стойков Раковски”. Учители и ученици посрещат скъпи гости, сред които е и тогавашният министър на народната просвета Ненчо Станев. Сградата е с много добра материално – техническа база: парно отопление, столова, работилница, библиотека, физкултурен салон. Учат 160 деца. Учителският колектив е от 18 учители. Директор от 1981 – 1987г. е Живка Бойчева. Въведена е целодневна организация на обучение като сполучлива и резултатна форма за учебно – възпитателната работа. Училището се утвърждава и като районна школа по физическа култура, то е на челно място в тази област за целия район. На учениците се осигуряват евтина закуска и обяд. Работят учителите: Цонко Стоянов, Шукрие Мустафова, Дечо Дечев, Емилия Николова, Стоянка Димитрова, Донка Стоянова и други. През 1983 г. се чества 80 години от основаването на училището. За добра учебно – възпитателна дейност то е наградено с орден „Св. Св. Кирил и Методий” I степен. От 1987 – 1993 г. Славчо Грудев отново е директор. Вариантът на обучение е променен – учебните часове се провеждат в самостоятелен блок преди обяд, след обяд, занималня. На 24 май 1993г. е отбелязана 90 годишнината на училището. Поради ограничени финансови възможности на юбилейното тържество не е дадена широка гласност. Присъстват: бивши колеги, служители, гости от кметството и общината. От 1996 г. за директор е назначена Стилиана Димитрова, която изпълнява и в момента тази длъжност. За периода 1997 – 2000 г. временно изпълнява длъжността директор – Шукрие Мустафова. Съществуващите полуинтернатни групи са закрити от община Лозница. Броят на учениците в прогимназиален етап намалява и учителите работят в слети паралелки. През 2003 г. е чествана 100-годишнина от училищното образование в село Голямо ново. Празникът е тържествено организиран в читалището на селото. Присъстващите гости са много – бивши директори, бивши учители, бивши възпитаници, ученици и родители. През 2008 г. училището преминава на делегиран бюджет и става второстепенен разпоредител на финансовите средства. През годините от 2000 до 2015 г. броят на учениците варира между 110 и 139. Това налага увеличаване на учителите – от 10 учители през 2003 г. днес работят 15 учители както следва: Стилиана Димитрова – директор, Иванка Иванова – ст. начален учител, Виолета Дамянова – ст. начален учител, Ивелина Василева – ст. начален учител, Даниела Петрова – ст. начален учител, Наиле Шафкиева– ст. учител по БЕЛ, Донка Николова – ст. учител по биология и здравно образование, Невян Йорданов – ст. учител по ФВС, Розалина Кръстева – учител по география и икономика, Светла Енчева – ст. учител по математика, Марияна Захариева – ст. учител по английски език, Петя Иванова – ст. учител ЦДО, Мехрибан Алиосманова – учител ЦДО,Весиле Мустафа – ст. учител ЦДО ,Владимир Владимиров – учител ЦДО. Училищната политика е насочена към повишаване на качеството на обучението чрез: 1. Повишаване на мотивацията за учене на учениците. 2. Разкриване на групи за ЦДО, които да обхващат учениците в свободното им време. 3. Подобряване на комуникацията на български език на децата от ромския етнос. 4. Обхващане на учениците в разнообразни извънкласни дейности в свободното им време. 5 . Разработване на проекти за допълнително финансиране. 6. Участие в национални, международни и др. конкурси за рисунка, есе и др. През 2013 г. е чествана 110-годишнина на училището. Организиран е грандиозен празник в училището и празничен концерт в Младежки дом – Търговище. Днес гордост на училището са неговите възпитаници- 5 кандидати на науките, 2 писатели, лекари, учители, инженери.

Demos

Color Skin

Header Style

Layout

Wide
Boxed